Наскоро се вманиачих по идеята да правя френски макарони. От една страна ми се искаше да опитам прехваления им вкус, а от друга страна ме предизвикваше идеята да опитам възможностите си с този нелесен сладкиш, изискващ спазване на специални технологии на разбиване и печене.
Закупих си бадемово брашно, сдобих се с електронна везна за измерване на грамажа в точност и на 31 декември миналата година се залових за работа.
Реших да ги направя сини като новата ми рокля, новото ми палто и изобщо – бях в синьо настроение като цяло. Пък и реших, че синьо си отива с всеки един от 3-те пълнежа, които бях замислила: шоколадов, лимонов и фъстъчен.
Естествено, не мина без проблеми, както при всеки пръв опит в готварството (а и във всичко останало, всъщност ;))
Оказа се, че бадемовото ми брашно не е много фино смляно – явно не е било правено за макарони. Опитах се да го направя по-фино в кухненския ми блендер. Той обаче е предназначен за каши и пюрета, а не за ядки и, естествено, резултатът не беше много различен от началния. Не ми остана нищо друго, освен да пресея най-твърдите парчета и да работя с останалото брашно – но все пак някои не много фини частици отидоха в макароните.
Мисля че разбъркването им стана добре, но не съм сигурна дали захарта в рецептата не беше повече от необходимото. Може би и бадемовият проблем е оказал някакво влияние за преобладаването на захарта, въпреки че измерих остатъка. Резултатът беше невероятна сладост, даже и за моите възможности. Но може би просто трябваше да им сложа повече пълнеж.
Тъй като това са първите макарони изобщо, които съм опитвала, не съм убедена дали ги пекох достатъчно време. Следвах всички съвети по кулинарните блогове за печенето на макарони и според изчисленията ми около 15-16 минути на 130 градуса с вентилатор би трябвало да е достатъчно, но сега като се замисля, май им трябваха още няколко минутки. Нищо: следващия път по-добре 🙂
При печенето голяма част от макароните ми се напукаха и съм почти убедена, че причината е бадемовото брашно. Другия път ще бъда по-внимателна, преди да купувам. Все пак се получиха доста прилични снимки на няколко от най-представителните макарони.
Ще опиша рецептата, както я направих, следвайки пропорцията 1 (белтъци):1,3 (бадемово брашно) :1,6 (пудра захар) :0,8 (кристална захар), от блога Drops of Sweetness.
Продукти:
137 г белтъци (в моя случай: 4 на брой), престояли в хладилника поне 24 часа
178 г бадемово брашно
220 г пудра захар
110 г кристална захар
щипка сол
сладкарска боя на прах
Белтъците се изваждат от хладилника поне час-два преди разбиване. Разбиват се с миксер на сняг с щипка сол, като постепенно се добавя кристалната захар. Добавя се и малко от боята. Разбива се до образуване на твърди връхчета при повдигане на миксера.
Добавят се пресятите заедно бадемово брашно и пудра захар: на 4 пъти се добавя от сместа и се разбърква с шпатула по метода folding – загребва се по страните на съда и се „прегъва” към средата. Не трябва да се прекалява с бъркането, но трябва да е достатъчно – така че макароните да не образуват прекалено високи връхчета, когато се шприцоват.
Когато сме готови с разбъркването на макароните, шприцоваме кръгчета с еднаква големина върху предварително подготвени тави, покрити с хартия за печене. Моите не се получиха много равномерни, защото нямах пергел, за да начертая предварително кръгчетата, а да си призная не ми се занимаваше с това 😉
След шприцоване макароните се оставят най-малко ½ час на стайна температура, за да засъхнат. Това ще помогне, за да образуват „крачета” и за да не се напукат.
Пекат се около 8 до 20 минути, в зависимост от топлината на фурната. Най-добре е да се пекат на 120-130 градуса, но може и на по-малко. Ако се пекат на вентилатор, градусите се намаляват. За мен е трудно още да определя оптималната температура, затова няма да прекалявам със съветите в тази сфера (засега J)
Когато се махнат от фурната, черупките се слагат върху решетка заедно с хартията да изстинат малко, преди да се отделят от нея.
Моите макарони образуваха крачета, макар и не големи, но много от тях се нараниха при отлепяне. Това също ме навежда на мисълта, че не ги пекох достатъчно.
След като се охладиха напълно, ги слепих две по две, както си му е редът, със следните пълнежи:
Фъстъчен пълнеж:
90 г крема сирене
1 пълна лъжица фъстъчено масло
2 лъжици пудра захар
Всички продукти се разбиват добре и се пълнят черупките със сместа.
Шоколадов пълнеж:
½ кутия Филаделфия с Милка
Ако нямате: 1/2 шоколад се разтапя на водна баня и се разбива със 100 г крема сирене. Охлажда се на стайна температура, преди да се пълнят макароните.
Лимонов пълнеж:
90 г крема сирене
настъргана кора от 1 лимон
2 лъжици пудра захар
Малко жълта сладкарска боя (по желание)
Всички продукти се разбиват добре и се пълнят черупките със сместа.
Макароните се оставят да престоят около 24 часа в хладилник, покрити с фолио или в затворени кутии.
Понеже бързах с пълнежа, не използвах шприц и май това ми беше грешката – мазането с нож и/ или лъжичка не предполага достатъчно и равномерно количество пълнеж. Това ще ми е още един урок за следващия път 🙂
Dani' s cookings 